Днешна София се намира на важен кръстопът, който свързва Европа с Азия и Африка. На това място животът тече от преди поне 8000 години. Най-ранното запазено в източниците име на София е Сердонполис или „град на сердите“ – тракийското племе, което го създава. Той е завладян от римските легиони в началото на I в. сл. Христа.

Древна Сердика през римската епоха е един от значимите градове във вътрешността на Балканския полуостров. Съществува четири столетия в границите на Римската империя и четири като част от Византия. Римският император Марк Улпий Траян дава на града името Улпия Сердика. През последната четвърт на III в. Сердика става главен град на провинция Вътрешна Дакия. Към началото на IV в. за известно време е резиденция на император Константин I Велики. На него се приписват думите „Моят Рим е Сердика“.

В миналото крепостните стени са защитавали градовете от нашественици. Вдъхвали са сигурност на хората и са им помагали да отблъснат неприятелите. Днес те са паметници на отминали епохи, които носят вдъхновение. Основите на днешна София са изградени от камъни, положени преди хилядолетия.

Сердика има три крепостни стени, строени през различни строителни периоди. Източната част на крепостта се простира от зелената площ пред хотел „Рила“ до минералния извор на пресечката между улиците „Сердика“ и „Искър“. Северната стена достига близо до ъгъла на улица „Екзарх Йосиф“ и булевард „Княгиня Мария-Луиза“. От тук стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите.

Преди Освобождението в ориенталски стил в централната част на града се намира чаршията. Тогава това всъщност е цял чаршийски квартал – средище на производство, търговия и бурна социална дейност. Различните чаршии са отделени по производствен или етнически признак – Еврейска, Касапска, Папукчийска (обущарска), Златарска, Кожухарска, Шивашка и т. н. Около Освобождението се обособява и днешният „Женски пазар“ под имената „Житен пазар“ и „Конски пазар“. За софиянци този пазар е източник на пресни селскостопански продукти от близките села.

В следосвобожденския период градските пазари се превръщат в основни центрове за търговия и социални контакти. Дюкяните и сергиите са места, където се срещат и общуват приятели и роднини.

Петъчният пазар, известен като „Женския пазар“, се провежда близо до мястото, където днес са Централните хали. Неговият съвременник Георги Каназирски-Верин го описва колоритно: „Тук селянки от околността със своите пъстри носии и накити, със своите огърлици и пендари, с преплетени в косите си разни монети, а момите с глави обкичени с паунови пера и други украшения, предлагаха в изобилие масло по 10 гроша, кокошки по 4 гроша, гъски по 10 гроша. И при тези низки цени пазарлъците бяха безкрайни. Най-многобройни клиентки бяха чехкините и виенчанките, които се връщаха с препълнени панери. Софиянци и тогава живееха със сметка и икономии. Приказни времена!“.

На мястото на Халите се помещава Касапската чаршия, която снабдява столичани с месни продукти. По-късно дървеният цирк „България“, център на забавления и социален живот, за кратко е разположен на това място, непосредствено преди да бъдат построени Халите.

Оживеността на мястото се запазва и след построяване на Градските хали, прехвърляйки се под покрива на новото покрито тържище, издигнато на мястото на дървения цирк-театър “България“.