Централни Хали Инвестиция в миналото
Разходка във времето - Между Декаманус и Кардо, минало и настояще или как традицията и историята стават едно Разходка във времето
Между Декаманус и Кардо, минало и настояще или как традицията и историята стават едно
Сградата през годините - 110 години център на търговия, социален и културен живот Сградата през годините
110 години център на търговия, социален и културен живот
Проектът - 1911 среща 2021, наследство и традиции. Предизвикателсто и отговорност Проектът
1911 среща 2021, наследство и традиции. Предизвикателсто и отговорност
Проектът - 1911 среща 2021, наследство и традиции. Предизвикателсто и отговорност Проектът
Разходка във Времето
Сградата през годините - 110 години център на търговия, социален и културен живот Сградата през годините

Разходка във времето

Централни Хали

Централните хали в сърцето на София са пресечна точка на минало, настояще и бъдеще. Тази уникална сграда е изградена върху пластове история.

Улпия Сердика

Централни Хали

Източник: ulpiaserdica.com, автор - неизвестен

Днешна София се намира на важен кръстопът, който свързва Европа с Азия и Африка. На това място животът тече от преди поне 8000 години. Най-ранното запазено в източниците име на София е Сердонполис или „град на сердите“ – тракийското племе, което го създава. Той е завладян от римските легиони в началото на I в. сл. Христа.

Древна Сердика през римската епоха е един от значимите градове във вътрешността на Балканския полуостров. Съществува четири столетия в границите на Римската империя и четири като част от Византия. Римският император Марк Улпий Траян дава на града името Улпия Сердика. През последната четвърт на III в. Сердика става главен град на провинция Вътрешна Дакия. Към началото на IV в. за известно време е резиденция на император Константин I Велики. На него се приписват думите „Моят Рим е Сердика“.

Стените на града

Централни Хали

Източник: ulpiaserdica.com, автор - неизвестен
Актуални снимки от археологическите разкопки в Сутерена на Централни хали, София

В миналото крепостните стени са защитавали градовете от нашественици. Вдъхвали са сигурност на хората и са им помагали да отблъснат неприятелите. Днес те са паметници на отминали епохи, които носят вдъхновение. Основите на днешна София са изградени от камъни, положени преди хилядолетия.

Сердика има три крепостни стени, строени през различни строителни периоди. Източната част на крепостта се простира от зелената площ пред хотел „Рила“ до минералния извор на пресечката между улиците „Сердика“ и „Искър“. Северната стена достига близо до ъгъла на улица „Екзарх Йосиф“ и булевард „Княгиня Мария-Луиза“. От тук стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите.

Градските пазари на София

Централни Хали

Източник: stara-sofia.com. Снимка на пазара край Баня Баши - Димитър Карастоянов; снимка на Женски пазар - автор - неизвестен Седмичния пазар край джамия Баня Баши, изместен на мястото на днешния Женски пазар през 1910 година.

Преди Освобождението в ориенталски стил в централната част на града се намира чаршията. Тогава това всъщност е цял чаршийски квартал – средище на производство, търговия и бурна социална дейност. Различните чаршии са отделени по производствен или етнически признак – Еврейска, Касапска, Папукчийска (обущарска), Златарска, Кожухарска, Шивашка и т. н. Около Освобождението се обособява и днешният „Женски пазар“ под имената „Житен пазар“ и „Конски пазар“. За софиянци този пазар е източник на пресни селскостопански продукти от близките села.

Специално място в сърцето на града

Централни Хали

Източник: stara-sofia.com, автор - Л. Коши Босоного момиче продава маши сред пъстрата софийска тълпа по булевард "Княгиня Мария Луиза". На заден план се очертава строежът на Халите. Снимката е от 1908 година.
Източник: stara-sofia.com, автор - Л. Коши Шопкини на живописния петъчен пазар в София, 1908 година. Зад гърба им се вижда строежът на бъдещото покрито столично тържище (Халите)

В следосвобожденския период градските пазари се превръщат в основни центрове за търговия и социални контакти. Дюкяните и сергиите са места, където се срещат и общуват приятели и роднини.

Петъчният пазар, известен като „Женския пазар“, се провежда близо до мястото, където днес са Централните хали. Неговият съвременник Георги Каназирски-Верин го описва колоритно: „Тук селянки от околността със своите пъстри носии и накити, със своите огърлици и пендари, с преплетени в косите си разни монети, а момите с глави обкичени с паунови пера и други украшения, предлагаха в изобилие масло по 10 гроша, кокошки по 4 гроша, гъски по 10 гроша. И при тези низки цени пазарлъците бяха безкрайни. Най-многобройни клиентки бяха чехкините и виенчанките, които се връщаха с препълнени панери. Софиянци и тогава живееха със сметка и икономии. Приказни времена!“.

На мястото на Халите се помещава Касапската чаршия, която снабдява столичани с месни продукти. По-късно дървеният цирк „България“, център на забавления и социален живот, за кратко е разположен на това място, непосредствено преди да бъдат построени Халите.

Оживеността на мястото се запазва и след построяване на Градските хали, прехвърляйки се под покрива на новото покрито тържище, издигнато на мястото на дървения цирк-театър “България“. 

Източник: stara-sofia.com, автор - M.Kamermann На снимката горе вляво се вижда фасадата на цирк-театър „България“, а вдясно е седмичният пазар на фона на строежа на Халите, които са още без покрив

Наум Торбов, скромният архитект на София

Централни Хали

Наум Торбов, скромният архитект на София
Източник: Семеен архив

Наум Торбов е представител на първото поколение архитекти в следосвобожденска България. Повлиян е от романтизма, сецесиона и стила ар нуво. Сградата на Централните хали е най-значителната му творба. Автор е и на още емблематични за София сгради: сградата на градското казино (сега Софийска градска художествена галерия), Къщата на Станишеви (сега Главно мюфтийство), сградата на Дюлгерското дружество на бул. „Христо Ботев“ и много други.

Наум Торбов е роден в края на XIX век в село Гопеш, Битолско, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Семейството му емигрира в България и се установява в град Оряхово, а той е изпратен да следва архитектура в Букурещкия институт за изящни изкуства. След завършването си през 1904 г. се завръща в България и започва работа в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1906 г. става началник отделение „Архитектура“ към Столична община, а от 1908 г. започва частна архитектурна практика. Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество.

Оригиналният проект за Градските хали от 1907 г.

Централни Хали

Сградата на Централните хали е дело на арх. Наум Торбов, един от най-изявените представители на романтизма в архитектурата. Построена е в периода 1909-1911 година. Умело обединява два архитектурни стила: сецесион и неовизантика. Проектът на арх. Торбов се характеризира с изключителна симетрия с подчертаване на основните оси на сградата. В подземния етаж се помещават огняр и отделение за въглища, както и охладително помещение и зимници за съхранение на продукти.

Фасадите на Централни хали смесват архитектурните стиловете нео-визаника и сецесион, така популярни в началото на ХХ век. В орнаментите по фасадата са използвани актуалните за времето материали - гранитен цокъл, облицовка от варовик и керамика. Заради своята забележителна архитектура Централните хали получават статут на паметник на културата от национално значение през 1955 година.