Едно от най-големите предимства на антична Сердика, причина за нейната централна роля в римския и византийския свят, е природното богатство, с което разполага – минералните ѝ извори. Те са прочути с лековитостта си. Самият император Галерий (293 – 311) в края на живота си потърсил лек за тежката си болест в минералните води на Сердика. Именно в Сердика, малко преди смъртта си, той издава един от най-значимите документи в човешката история – Едикта за толерантност, дал началото на свободното изповядване на християнската вяра. Две години по-късно, през 313 г., Константин Велики (306 – 337), който със сигурност също е ползвал сердикийските минерални извори по време на честите си визити в града, затвърждава равенството между религиите, издавайки прочутия Милански едикт.
Сердикийците добре са осъзнавали своето предимство. Неслучайно някои от най-почитаните божества в града са здравеносните – Аполон Медикус, Асклепий, Хигия, Серапис.
По време на археологическите проучвания от средата на XX в. до началото на XXI в. са установени 5 – 6 отделни сгради с обществени бански функции (терми) във и извън очертанията на крепостта, което превръща Сердика в града с най-много подобни постройки от територията на цяла България. Една от тях, съществувала през IV – V в., е проучена частично в югоизточния ъгъл на сутерена на Софийските централни хали. Включва полукръгъл басейн, абсидно оформена част от помещение с отоплителна инсталация (хипокауст) и голяма правоъгълна зала западно от тях, подът на която обаче не е запазен. Басейнът е обмазан с водоустойчив хоросан, а подовото му ниво е със слаб наклон на север, което позволява водата да се отича през специален отвор към предвидения за целта канал. Хипокаустната система в съседното помещение е изградена от тухлени колонки, носещи пода, а в пространството между тях е циркулирал горещ въздух. Така подовото ниво е излъчвало определена акумулирана топлина и температурата в залата се е запазвала висока.
Колкото по-близо е едно помещение до префурниума (пещта) на банята, толкова по-горещо е то, както и водата в басейните му – фригидариум се нарича студеното помещение, тепидариум – топлото, калдариум – горещото, а залата за преобличане е аподитериум. Смяната на температурата осигурява потенето, за което римляните са вярвали, че пречиства тялото, както от замърсявания, така и от болестни бактерии. Затова често в сградата е имало и помещение с гореща пара, подобно на сауна. Неизменен хигиенен уред в една баня е т. нар. стригила – извито стъргало за почистване на кожата, изработвано от медна сплав или желязо.
Термите в сутерена на Софийските хали носят важна информация и за градоустройството на Сердика в тази зона. Те са ориентирани различно спрямо повечето други сгради, следващи ортогоналната система на града. Причината за това е промяната в трасето на северната крепостна стена заради протичаща там река, което е наложило скосяване на северозападния ъгъл на крепостта, изместване на местоположението на северната порта и промяна в посоката на кардо максимус (главната улица към срещуположната южна порта). Трасетата на стената и улицата тук задават различна градоустройствена планировка, което личи и от ориентацията на термите.
Античните обществени бани са особен вид сграда и по една друга, много съществена причина. Освен място за хигиена, те са и място за общуване. В тях гражданите са обсъждали важните за тях теми, свързани с политика, частни сделки и личен живот, а жените, за които е имало отделни помещения, са разбирали тук всички актуални клюки.
Наблизо до банята от сутерена на Софийските хали, на отсрещната страна на кардо максимус, е проучен античен каптаж за минерална вода. Той попада в площта на друга обществена баня, функционирала по същото време. Разликата между нивата на помещенията и на двете терми и тези на тръбите, монтирани в зидовете на каптажа, поставя въпроса за начина, по който двете сгради са получавали вода от него, но без съмнение те са имали функцията и на лечебници.
Обществени бани са съществували и в други части на града. Една такава е имало на мястото на ротондата „Св. Георги“ във вътрешния двор на Президентството. Тя е функционирала от края на IV до средата на V в., след което е преустроена в християнски храм. Подобна съдба, макар и с малко по-ранна дата, е предположена и за съседната от изток сграда. Тя също е имала зала с хипокаустна инсталация, но интерпретация ѝ като обществена баня е несигурна.
Най-големите обществени терми в Сердика са установени под пл. „Св. Неделя“. Датирани са много преди останалите – използват се вероятно от средата на II до към края на III в. и спадат към т. нар. „императорски тип“. Впоследствие скъпата им издръжка налага промяна в тяхната функция и те съществуват вече като административна и жилищна сграда. Една от възможните хипотези е да са използвани тогава и като преториум (резиденция за управителите на провинцията).
Малко по-далеч на север извън крепостната стена е проучена още една, но значително по-малка сграда с хипокауст от IV – V в. Тя е интерпретирана като обществена баня, но липсата на басейни в нея и неголемите ѝ размери са причина това предположение да бъде поставено под съмнение.
Източник: РИМ-София