Построяването на крепостна стена за защита на важен градски център през Античността е мащабен проект, изискващ време, труд и финансови средства. Високите стени имат практическото значение да предпазват от вражески нападения важните за централната власт административни и търговски центрове, но също така представят модните и строителни достижения на древните архитекти в изграждането на фортификационни съоръжения.
Такъв мащабен проект представлява и строителството на крепостната стена на Сердика. Градът възниква като военен лагер около средата на I в., постепенно е застроен по ортогоналната система, според която основните улици се пресичат под прав ъгъл, а в пространствата между тях са разположени обществени или жилищни сгради. Едва по-късно, в периода 176 – 180 г., след нашествието на варварското племе костобоки, довело до опожаряването на Сердика, е изградена първата крепостна стена. Този акт е отбелязан с надписи на старогръцки език върху големи варовикови блокове, вградени вероятно при главните порти. Досега са намерени части от два различни, но идентични по съдържание надписа – до северната и до западната порта на античния град. В превод те звучат така:
„На добър час! Най-великите и божествени императори цезари Марк Аврелий Антонин Август, победител на германците, победител на сарматите, баща на отечеството, велик жрец, и Луций Аврелий Комод Август, победител на германците, победител на сарматите, дадоха… крепостни стени на Сердонполис, когато управител на провинция Тракия беше Азелий Емилиан.“
Първата крепостна стена на Сердика вероятно е била изцяло тухлена. В основата на градежа ѝ са регистрирани два реда декоративно огрубени каменни блокове. Предполагаемата ѝ височина е около 8 – 9 м, а дебелината – 2,10 – 2,20 м. На около 50 м разстояние по цялото протежение на стената и на по-уязвимите места са издигнати кръгли отбранителни кули. „Цялата тази рамка на града в сиво-бяло и червено му е придавала внушителен и красив изглед“ – така описва стената от представите си „археологът на София“ Магдалина Станчева.
След повече от век съществуване, подложена на поредица нападения от готските племена, към средата на III в. крепостта на Сердика е била значително повредена. Тогава е предприето мащабно подновяване на стената, като в някои зони тя е изцяло отново изградена, поне от нивото на терена във височина, а в други новото строителство надгражда запазените участъци от старата стена. Значителните финансови средства, необходими за реализацията на проекта, са основание инициативата за него да се свързва с името на Константин Велики (306 – 337), когато в Сердика, любим град на императора, настъпва икономически подем. Подновените части на крепостната стена са изградени в популярната за периода строителна техника opus mixtum – добре подредените пояси от средно големи речни камъни се редуват с 4 реда тухлен подравнителен градеж. Кулите запазват вида и местоположението си, а към по-стратегически разположените, например ъгловите, широки стълбища за достъп към върха удвояват дебелината на основния крепостен пояс и го превръщат в изключително трудно превземаем.
По същото време, когато е направен основен ремонт на крепостната стена на Сердика, е замислено изпълнението и на още един мащабен проект – добавяне на нова укрепена площ на север – т. нар. Сердика II. Има различни предположения за нейното предназначение – още площ за ново строителство на сгради, които да обслужват нуждите на местните жители или място за защита на околното население в случай на опасност. В началото на VI в. обаче или малко по-рано тази нова част на Сердика е изоставена поради липса на средства и надвисналата опасност от нашествия на варварски племена. Вместо това основната крепостна стена е удвоена чрез плътно прилепен пред нея изцяло тухлен пояс върху основа от декоративно огрубени каменни блокове. Така общата дебелина на стената става 4 м. С цел още по-голяма защита между кръглите кули и на по-стратегическите места на крепостта са добавени триъгълни кули, а при портите – петоъгълни или многоъгълни, какъвто е случаят със северната порта, която днес попада под кръстовището на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“.
Още една новост се появява във фортификационната система на Сердика през този период – т. нар. протейхизма (предната крепостна стена). Тя е с дебелина 1,60 м, разположена е на 17 – 20 м пред основната крепост и според данните от археологическите проучвания я обикаля от всички страни. Основата ѝ е изградена от камъни, споени с хоросан, а на височина около 0,70 м следва тухлен градеж.
Почти всички споменати елементи от защитната система на Сердика са установени и по време на проучването на участъка от основната крепостна стена в сутерена на Софийските хали. На дължина от 18 м са документирани нейните два различни в строително и хронологическо отношение градежа. Вътрешният, широк 2,10 м, е от камъни, споени с жълт песъчлив хоросан. Външният с ширина 1,90 м е изцяло от тухли, споени с жълт хоросан, примесен със счукана тухла, а в основата му е положен ред от декоративно огрубени каменни блокове, високи около 0,50 м. На 17 м пред стената е документирана и част от протейхизмата. Най-интересна обаче е промяната в ориентацията на стената тук спрямо основните посоки – в тази зона тя прави чупка, вероятно заради релефа на терена, и по този начин нарушава ортогоналната система в северозападния ъгъл на крепостта.
Източник: РИМ-София