Първите по-детайлни проучвания на антична Сердика се случват в края на 40-те, през 50-те и 60-те години на XX в. във връзка с възстановяването на София след бомбардировките над нея през Втората световна война. Центърът на града се застроява отново и въпреки пренебрежителното отношение към културно-историческото наследство на тогавашната тоталитарна власт археологически разкопки са проведени на няколко сгради от централната част на Сердика, разкрити са източната порта на античната крепост в подлеза до сградата на Президентството, североизточната ъглова кръгла кула на ул. „Искър“ № 1, северозападната триъгълна кула на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 16 и др.
През 1970 – 1971 г. е предприето преустройване на Софийските централни хали, които тогава са със статут на архитектурно-строителен паметник на културата с категория „местно значение“ (вестник „Известия“, брой 73/ 1955 г.). Заради вида, историята и местоположението на сградата общественият интерес към нея е особено висок и нараства с времето – в брой 25 на Държавен вестник от 1998 г. статутът на сградата е променен на архитектурно-художествен паметник на културата с категория „национално значение“.
Целта на ремонтните дейности в началото на 70-те години е оформянето на ново сутеренно ниво на мястото на съществуващите мазета, както и на широка транспортна рампа от западната страна, успоредно на ул. „Вашингтон“. По време на изкопните работи в югоизточния ъгъл без изненада, имайки предвид, че Софийските хали попадат в северозападния ъгъл на археологическия резерват „Сердика – Средец“, са установени запазени „на място“ останки от античния град. Това налага незабавното включване в проекта на археологически екип от Музея за история на София (днес Регионален исторически музей – София), който своевременно да разкрие и проучи древните структури. Ръководител на спасителните археологически разкопки е Магдалина Станчева, която заради работата и приноса си в проучванията на Сердика, днес всички наричат „Археолога на София“.
В рамките на два месеца (декември 1970 г. – януари 1971 г.) Станчева успява да проучи част от антична сграда, която включва полукръгъл басейн, абсидно помещение, водопроводна и хипокаустна (отоплителна) инсталация – елементи, недвусмислено показващи, че се касае за разкриването на терми (обществена баня), захранвани с минерална вода от каптаж в центъра на Сердика и съществували в този си вид през IV в., а може би и по-късно. Това са първите документирани терми в античния град, известен в историческите извори като един от градовете, в които хората са търсили успокоение за болестите си. Предвид високата научна стойност на разкритото, на 15 януари 1971 г. комисия от специалисти решава то да бъде запазено и експонирано на място в сутерена на Софийските хали.
Докато проучва и документира термите, екипът от археолози извършва наблюдения и на изкопите за нова канализация в близост до тях. На две места според записките в дневника на разкопките тези изкопи са прорязали тухления градеж на втория основен укрепителен пояс на крепостната стена, но твърде малкият им размер не е позволил да се изследват вида и трасето на стената в тази посока.
През 1989 г. е в ход нов проект за ремонт и реставрация на Софийските централни хали. Предвидената система от колони, както и противоземетръсната шайба, която според проекта попада върху античните останки на югоизток, налагат проектиране на реставрационни дейности и на античните терми, както и извършването на пълни спасителни археологически проучвания на неизследваната до този момент площ в сутерена. Цялостната реализация на замисленото доста се забавя, като за археологическите проучвания така и не се намират необходимите средства. При понижаване на нивото на сутерена по време на ремонта обаче е достигнат участък от крепостната стена на Сердика, при това с висока степен на съхраненост и поне 1 м запазена надземна част. След дълги преговори до началото на есента на 1992 г. финансови средства за археологическите проучвания на цялата площ от 3400 кв. м в сутерена не са намерени, въпреки готовността на археолозите да работят без почивка, на смени, в рамките на само 140 дни. Приближаващата зима и уязвимостта на сградата, която в този момент е оставена частично без покрив, както и обществените нагласи, принуждават археолозите да предложат компромисен план за действие. Вместо за 140 дни пълни археологически проучвания, за 9 дни в периода 8 – 20 октомври 1992 г. са извършени ускорени разкопки, предимно с малогабаритна механизация и ръчен труд. Константин Шалганов, завеждащ отдел Археология на Музея за история на София, поема задачата и разкрива 18 м дълъг участък от крепостната стена на Сердика, както и 11 м от допълнителната – т. нар. протейхизма, на около 17 – 18 м пред основната. Данните от проучването подкрепят известните дотогава сведения за градежа на отбранителното съоръжение и етапите в неговото развитие. Първоначалният крепостен каменно-тухлен пояс от II – III в. е удвоен с изцяло тухлен градеж през VI в., а точно в сутерена на халите между двата пояса са установени следи от опушване, което се свързва с евентуално вражеско нападение в тази зона. Друг интересен и важен за градоустройството на Сердика факт, доказан от проучванията на Шалганов, е посоката на стената тук – северозапад – югоизток. Предполага се, че скосяването на северозападния ъгъл на крепостта е било необходимо с оглед на даденостите на терена и наличието в тази зона на река, която е попречила на затварянето на площта ѝ в правоъгълна форма. Така ориентацията на сградата на термите в югоизточния ъгъл на сутерена също намира своето обяснение – очевидно позицията ѝ е съобразена с тази на крепостната стена.
През следващите години проучванията на крепостната стена на Сердика продължават на различни места под съвременния град. През 1999 г. непосредствено на североизток, под кръстовището на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ е проучена и документирана северната порта на античната крепост. Във връзка със строителството на софийското метро и метростанцията под бул. „Княгиня Мария Луиза“ в периода 2010 – 2012 г. са реализирани най-мащабните археологически разкопки на голяма площ от градската архитектура на Сердика. Проучени са богати перистилни жилища и жилищно-търговски сгради, голяма обществена баня, главни и второстепенни улици, канализационни и водопроводни инсталации.
Източник: РИМ-София