Кулите на Сердика

Сердика има дълга история, етапите на която могат да се проследят в градоустройствените промени и развитието на крепостните съоръжения. Възникнала като военен лагер, планирана и организирана впоследствие като град в ортогонална система, почти напълно опожарена след нападение от костобоките през 170 г., няколко години по-късно тя е укрепена чрез крепостна стена, по трасето на която на приблизително равни разстояния и задължително в ъглите са издигнати кръгли кули. В този период кръглите по вид кули са все още много популярни, считани са за най-сигурни, тъй като от тях има видимост на 180º пред външното лице на крепостта. Според известния римски архитект Марк Витрувий Полион („За архитектурата“, I в. пр. Хр.) стенобойните машини трудно могат да ги повредят, защото „при удара камъните все едно се вклиняват един в друг при натиска към центъра.“ Смесената зидария – от редуващи се каменни и тухлени редове, заздравява още повече градежа им, предотвратявайки разпукването му.

Местоположението на кръглите кули на Сердика е предварително планирано, т.е. кулите са изграждани едновременно със стената. Използваните строителни материали и техники са идентични. Кръглото в план и цилиндрично в обем тяло на кулата е издадено както навън, така и навътре спрямо двете лица на крепостта, а височината му вероятно надвишава с около 2 – 3 м тази на основната стена. Много често кулата е снабдена и с малка врата (потерна) за бързо и изненадващо излизане на войниците от нея навън, към бойното поле. Наличието на такъв изход е почти задължителен за по-стратегическите кули, например в ъглите на крепостта. От вътрешната страна на кулата пък широки стълби бързо са извеждали защитниците до нейния връх, там, откъдето могат да наблюдават и обстрелват нападателите. Допълнителната ширина на стълбищната основа прави общата дебелина на стената на практика двойна и много по-устойчива на метателните машини и тараните.

По отношение на разстоянието между отделните кули на крепостта сведения дава отново Витрувий – то „трябва да бъде не повече от полета на една изстреляна стрела, за да може при нападение на някоя от кулите тя да бъде защитена от кулите вдясно и вляво от нея…“. В случая със Сердика това са около 40 – 50 м.

Кръглите кули продължават да бъдат предпочитаните допълнителни фортификационни съоръжения до V в. Такива са засвидетелствани и по трасето на Сердика II, но там те се редуват с правоъгълни, а при портата в североизточната част на стената – с многоъгълни.

Ново явление в защитните съоръжения на античните градове е появата в края на V в. на кулите с остър връх. Те могат да бъдат триъгълни или петоъгълни в план. Предимството им е, че при обсада е възможен рикошет в издадения напред ръб, тъй като машините ще избягват да заемат странична спрямо него позиция – там биха били под директен обстрел от страна на бранителите върху стената. Според историческите извори от това време стенобойните машини са били в състояние да изстрелват каменни ядра с тегло до 70 кг.

В Сердика островърхите кули са построени заедно с допълнителния тухлен пояс, който като кожух „облича“ старата стена от всички страни. Този мащабен проект се свързва с управлението на император Юстиниан I (527 – 565) и необходимостта от поправка и подсилване на крепостните стени на редица градове, сред които и Сердика. Триъгълните кули са проектирани и ситуирани в пространството между кръглите. И в тях често са оставяни допълнителни отвори (потерни) за незабавно излизане на войниците директно пред стената. Потерните, както в кръглите съоръжения, са разполагани в „сляпото“ за неприятелски обстрел място на свързване на кулата с крепостния пояс.

Петоъгълните кули са много сходни с триъгълните, но притежават още едно предимство – имат два допълнителни странични ръба, които се получават там, където издадените право напред страни на кулата се свиват, за да се съберат в предния ѝ ръб. Така тяхната форма подсилва максимално контактните им зони със стената. Затова в Сердика те са избрани да защитават южната, западната и източната порта. Северната се различава, тъй като кулите ѝ са с форма на неправилен многоъгълник, но там стената рязко свива на югозапад и вероятно формата е избрана такава, за да компенсира скосяването и нехарактерното събиране в тази зона на крепостната линия и посоката на пътя за достъп от север под различен от правия ъгъл.

Най-много усилия са вложени в направата на източната порта на Сердика. По всичко изглежда, че тя е най-главната и най-представителната. Там е устроен т. нар. пропугнакулум – затворено между две врати пространство. Смята се, че външната е падаща – катаракта, а вътрешната – трикрила. Така, ако нападателите проникнат през първата, биват разбити в пропугнакулума от защитниците, които имат възможността да нападнат от страничните кули през двете потерни с достъп до затвореното и тясно пространство пред вътрешната порта. За по-съществената роля на източната сердикийска порта са показателни и триъгълните кули при източния вход на протейхизмата („предната“ стена), който умишлено е изместен слабо на север, за да се размине с линията на входа през основната стена.

Източник: РИМ-София